Таим в сърцата си користна дълбока любов, с която искаме да обсипем своя  любим. Този, на когото да вричм ключа от сърцето си. Този, който да притежава тялото ни. Този, с когото да летим из безкрайния небосвод. Бягаме, търсим, лутаме се ...  и пак в нас остава недeждата. Той ще бъде там, на отсрещния бряг. Да преплуваме реката с камъчетата, но ще се удавим ли? Страхът живее в нас. Живота ще си струва ли, ако не рискуваме да се погубим? Да бъдеш смел, означава гибел или пълно щастие.

И продължаваме своя бяг към неизвестното. Поражда у нас желание да живеем и да търсим.

Къде съм? На брега? В реката? Или на дъното на океана?

Търся отговори, но въпросите са повече от тях? Сама съм, а около мен множество препятсвия, камъчета. Удавник съм, търсещ сламка за спасение. Принцът го няма, а принцесата умира. „Помощ!” – вик проглушен от шума на водата. И ето тя се дави, но продължа да търси, дори под водата, своя любим ... Гибел или пълно щастие? ...