Лицето ти докосвам нежно. Виждам настъпила нощ в погледа ти. Ти вече не ме обичаш. Стоиш до мен, а сърцето ти, забягало ускорено, търси своето ново приключение. Ти влезе в моя свят. Запозна се с тъгата и радостта ми, накара ме да те желая до лудост. Обзе мислите ми, превърна ги в свои. Сърцето ми открадна и сега съм кукла. Лицето ми е безизразно, очите ми отронват поредната капчица.
Сълза? - Това не е. - Просто капка вода. - Сълзата съдържа чувство, пари, когато се стича и болката в сърцето и придава солен вкус.
Усмивка на лицето ми, когато съм с приятелите ми. - Не това е роклята ми. - Нова, очарователна, заслепяващата. Но материята не струва. - Зад тази усмивка се вижда, през таен отвор, на стъклени парченца, моята личност.
Коя съм аз? - Ти открадна безжалостно всяка жива клетка от мен.
Омраза към теб? –Не. – Любов.
Ръката ми все още е протегната. Търся те. Но не за да те имам отново. Търся те за да си върна моето Аз. Ти зашлеви шамар на мечтите и живота ми. Унищожи достойнството ми и сега аз с пречупени крака съм на земята, а над мен слънцето парещо изгаря и последната искра в мен.
Но когато и тя изгори … Знаеш ли? Ще съм пак тази недосегаемата и ще ме желаеш, търсиш и преследваш, както иманяр - злато. Но тогава … Тогава аз ще ти простя и съжаля … А сега ще се отдам на мъката си, защото още те обичам, любими …