Шекспир казва: „Животът е сцена, а всички ние сме актьори.“
  Това не е някоя крилата фраза, подходяща за ъпдейт на фейсбук-статуса. Този афоризъм е дълбоко прозрение, защото всеки землянин  съставя епизод от филма, наречен „ Живот“.
И в този филм няма второстепенни герои, защото всеки един е в главната роля на своя Живот. Аз, ти, тя или той – всеки създава сюжет. В зависимост от  съдържанието отправя послание към идното поколение.
   Познавам  хора, които безделничат дни наред и основното  им занимание (и главна цел в живота) е сплитането на интриги–  като образа на Хаджи Ровоама от романа „Под игото“ и образа на крал Клавдий от  трагедията „ Хамлет“. Тези хорица, обаче,  не оставят следа след себе си, защото нямат послание, изпълнено с мъдрост. Освен какви не трябва да бъдат другите, взимайки пример от тях.

***

   Седя днес в хола с чаша кафе в ръка и си спомням думите, които каза на завършването на 12ти клас учителката ми по БЕЛ : „Именно книгите ни учат да бъдем Човеци.“
 И в този ред на мисли вечерта на бала се огледах около себе си  и видях: в единия край съученик пуши трева(защото е модерно), в другия край  друг, хванал уискито и не пие, а се налива(защото 1во- може да си го позволи тази нощ и 2ро- „не намира смисъл в живота“). На дансинга се кършат стройни снаги – фиданки на мазна чалга, в която прозира профанщина и похотливост.
   „Какво правя тук?“ – ала осъзнах, че въпросът трябва да бъде – „Какво правя на тази планета, изобщо?“
    Подтисната от атмосферата, излезнах навън, запалих последната си цигара Dafidoff (сякаш има значение каква е) и се удавих в дима. Опитах се да избягам от там поне в мислите си, ала в този момент някой извика: „Ало, пушачката, к"во се правиш на недостъпна? Идвай тук – пуснаха Азис!“
  За Бога, къде бях попаднала?
Балът навява асоциация с приказка, вълшебство, магия … Аз бях принцеса сред хищници, сред вещици и вещери, аз бях цвете в ръцете на тревоядни.
  Но разбрах къде съм. На Земята в Живота.
И тук прозрях, че Шекспир е прав и моята роля е  да дам послание и пример за подражание  на идните поколения, а не да бъда  част от стадо овце, които в своето блеене „в клуба на забавлението – селската кръчма“ хвърлят салфетки и  се „мятат“ като непораслнали овце – ярета.

***

 Отпивам последната глътка от сутрешното си кафе, което е  горчиво като Живота. Осъзнавам, че утре трябва да сложа повече захар, а днес да усладя битието си с мигове, прекарани с приятели на разходка из природата.

А епизода от моя филм днес се казва “Събуди сетивата си и усети магията, наречена Живот.“