Постинг
03.03.2014 20:01 -
Наивната
Автор: valia29
Категория: Лични дневници
Прочетен: 569 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.03.2014 20:02
Прочетен: 569 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 03.03.2014 20:02
Протягам ръка – не те достигам. Толкова далече си от мен, а така те желая. Прошепваш „Обичам те” и тръгваш. Затварям се в мислите си ... чакам те. Минава ден – няма те, минава още един – няма те. Започвам да свиквам с липсата ти, но дори за миг не излизаш от съзнанието ми. Стана ми ясно, че сложи безмълвно края на една история без начало. С дни стоя вкъщи обсебена от теб. Думите ти, с които ме наричаше и начина, по който се дъжеше с мен... По дяволите – липсваш ми! Събирам кураж и продължавам. Готова съм да тръгна по нов път. И тъкмо да нправя първата крачка – ето те. Стоиш пред мен, гледаш ме, протягаш ръка – сякаш раздялата ни е била сън. Нашата кратка раздяла, онази през която гледах снимката ти и се връщах в спомените – не е съществувала. А „глупачето” заради чувствата си пак ще те посрещне, ще се влюби още по – силно. И забравайки за поредната, следваща раздяла – ще изживее своя романс отново – по – трагичен и по - запомнящ се.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 20