Привързваме се съм хора, които не могат да бъдат до нас. И въпреки километрите, които ни делят имаме усещането, че са до нас. Дали ги обичаме? Не мога да дефинирам думата обич заради малкия си житейски опит, но знам, че ако прекъсна връзката си с тях ще почувствам празнина. Вярвам в хората. Избирам да мисля, че не ме залъгват, че са лоялни и предани на чувствата ми.

Той е непознат за тялото ми, но не и ума ми. Той живее в мислите ми, дори и глупаво да звучи. Трудно ми е да обясня какво е чувството. Чувствам го близък, повече от колкото, хората, които ме заобикалят. Виртуална любов? Не вярвам в това. Той е част от мечтите и сънищата ми. Не бих могла да го споделя с някой, защото едва ли ще ме разбере. Но надявам се той да забележи, че е мой ... приятел.